Може да се почувства като 60-те години на миналия век, но е по-лошо

доста от нас, които живеят през 60-те години, се изкушават да търсят прилики сред тогава и в този момент. Виждаме острата поляризация на нацията, воюващите идеологии, Националната армия, ситуирана против стачкуващи, президентите, които злоупотребяват с властта, възприятието за загуба на америка. Докато безшумното болшинство на президента Ричард Никсън се бори с цветната мощ и „ Комисии “, Мага на президента Тръмп атакува Уокинес и радикалната левица. Докато студентите затвориха кампусите над Виетнам, студентите сега-или най-малко преди година-се издигнаха над Газа.

Списъкът може да продължи. Но скоро става явно, че има многочислени разлики. Some are obvious: the revolutionary advances over the past six decades in technology and communication, especially the prevalence of social media and smartphones, and the absence of a Cold War to clearly define global relationships and a draft to threaten young people with death in a distant jungle.

The demonstrations in Los Angeles against the federal hunt for immigrants are nowhere near the scale of the Протести против войната във Виетнам. Отделите на Националната армия, които откриха огън на студенти в държавния университет в Кент през май 1970 година, бяха извикани от губернатора на Охайо след няколко дни на нечовечен протест; Тези в Лос Анджелис бяха ситуирани от президента Тръмп поради митингите на губернатора на Калифорния.

За мен, макар че огромната разлика е в духа на времената, смисъла тогава беше допустима и през днешния ден, че вратите са затворени. И двамата поддържаха лист на враговете на хората и институциите, които желаеха да санкционират.

Следвайте секцията за мнение на New York Times на, и.